Mar 15, 2007, 11:44 PM

Болка

  Poetry
730 0 1
С болка се раждаш на този свят,
с болка тръгваш по път непознат,
с болка посрещаш ти вечерта,
с болка усещаш най-истински света.

С болка пиеш кафе и пушиш цигара,
умислен от болката стара
и усмихнат до болка, продължаваш напред,
знаейки, че болката е винаги зад теб.

И с болка, без болест, вървиш на инат,
и търсиш болест за болката стара,
уви, ще останеш ти за многото хора
просто онзи с болката - непознат.

И болката внезапно ще изчезне,
но теб тогава ще те заболи,
защото тя спокойна ще си тръгне,
но няма ти да чувстваш, че си жив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да,тя ни кара да се чувстваме живи.Болката...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...