С болка се раждаш на този свят,
с болка тръгваш по път непознат,
с болка посрещаш ти вечерта,
с болка усещаш най-истински света.

С болка пиеш кафе и пушиш цигара,
умислен от болката стара
и усмихнат до болка, продължаваш напред,
знаейки, че болката е винаги зад теб.

И с болка, без болест, вървиш на инат,
и търсиш болест за болката стара,
уви, ще останеш ти за многото хора
просто онзи с болката - непознат.

И болката внезапно ще изчезне,
но теб тогава ще те заболи,
защото тя спокойна ще си тръгне,
но няма ти да чувстваш, че си жив.