11 feb 2007, 23:27

Болка

  Poesía
1.2K 0 10
Загубих те! Не искам да повярвам.
Светът от цветен стана сив
и всичко покрай мен повтаря
безмълвния ми, нечовешки вик.

Изгубих те! Изчезна постепенно
последната надежда в утринта
и с устни името ти неизменно
нашепвам и те търся с тъга.

Изгубих те! Край мене ти отмина,
заля ме цялата със светлина,
с жестокия си огън изгори ме,
потънах после пак в самота.

И ослепяла за света огромен,
за радостта във всеки земен миг,
вървя привързана за своя спомен
и търся без утеха твоя лик.

Не смея да извикам в тишината.
Изглежда съм обречена така
да търся цял живот следата
от твоята любов и светлина.



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....