Загубих те! Не искам да повярвам. Светът от цветен стана сив и всичко покрай мен повтаря безмълвния ми, нечовешки вик. Изгубих те! Изчезна постепенно последната надежда в утринта и с устни името ти неизменно нашепвам и те търся с тъга. Изгубих те! Край мене ти отмина, заля ме цялата със светлина, с жестокия си огън изгори ме, потънах после пак в самота. И ослепяла за света огромен, за радостта във всеки земен миг, вървя привързана за своя спомен и търся без утеха твоя лик. Не смея да извикам в тишината. Изглежда съм обречена така да търся цял живот следата от твоята любов и светлина.