Болка
Загубих те! Не искам да повярвам.
Светът от цветен стана сив
и всичко покрай мен повтаря
безмълвния ми, нечовешки вик.
Изгубих те! Изчезна постепенно
последната надежда в утринта
и с устни името ти неизменно
нашепвам и те търся с тъга.
Изгубих те! Край мене ти отмина,
заля ме цялата със светлина,
с жестокия си огън изгори ме,
потънах после пак в самота.
И ослепяла за света огромен,
за радостта във всеки земен миг,
вървя привързана за своя спомен
и търся без утеха твоя лик.
Не смея да извикам в тишината.
Изглежда съм обречена така
да търся цял живот следата
от твоята любов и светлина.
© Марина Атанасова All rights reserved.
