Feb 11, 2007, 11:27 PM

Болка

  Poetry
1.2K 0 10
Загубих те! Не искам да повярвам.
Светът от цветен стана сив
и всичко покрай мен повтаря
безмълвния ми, нечовешки вик.

Изгубих те! Изчезна постепенно
последната надежда в утринта
и с устни името ти неизменно
нашепвам и те търся с тъга.

Изгубих те! Край мене ти отмина,
заля ме цялата със светлина,
с жестокия си огън изгори ме,
потънах после пак в самота.

И ослепяла за света огромен,
за радостта във всеки земен миг,
вървя привързана за своя спомен
и търся без утеха твоя лик.

Не смея да извикам в тишината.
Изглежда съм обречена така
да търся цял живот следата
от твоята любов и светлина.



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...