Всеки човек копнее за нещо!?
Всеки с надежда живота гради...
Потулва всички мисли криви!
Прощава, защото всеки греши!
Всеки надеждата крие.
Всеки за обич тъжи...
Но надали в живота си струва
да патим за чужди вини.
А вятърът носи листата прогнили.
Съдбата огън твори...
Поетът самотник прощава
на врага си дори!
А птиците отдавна ги няма,
онези които в шубрака гнездят...
А хората стари самотни в дома си седят...
И чакат децата от чужбина.
Вкъщи да се приберат.
© Ангел Todos los derechos reservados