luda_macka1 (Радосвета Петрова) luda_macka1 (Радосвета Петрова)
5 148
2 may 2012, 23:49

Болка от любов

1.7K 0 8

Болка от любов

 

На призрачни прашинки се разпръсква

любов, стопена във нощта,

сълзите ми умират и възкръсват -   

в гърдите ми пулсира тишина...

 

Живях ли те, или сънувах

със теб по хълмове цветя,

за твоите ръце жадувах,

обречена по пътя на света...

 

Светът бе радост, дива болка -   

копнежи, сълзи и цигарен дим,

светът бе смях, а мъка колко

попили са и нашите души...

 

Ще се завърнеш ли с треперещ поглед?

С ръцете, молещи любов?

Сърцето ти ще пазя зорко

от залеза - безличен и суров...

 

Гръдта на болка ще подложа,

косите ще отрежа и дори

и младостта си в гроба ще положа,

ала щастлив след мене остани...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • BuRn_AliVe (Александър)
    BuRn_AliVe (Александър)
    и младостта си в гроба ще положа

    Аз пък нямам нищо против "мазохистичния" финал. Придава различно звучене на цялото стихотворение.
  • luda_macka1 (Радосвета Петрова)
    luda_macka1 (Радосвета Петрова)
    oksimoron, благодаря!
    Ilis (Алина Стоянова) радвам се, че ти харесва.
    rimpo (Наско Енев - РИМПО), така и не намерих с какво да заменя спънката в третия куплет... А относно последния куплет, трябваше да звучи всеотдайно, не чак толкова мазохистично. :D Благодаря за коментара!
  • rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    Като цяло ми хареса С изключение на две неща: 1/ започва добре в началото и се лее ритъм, който обаче се препъва в последното изречение на третия куплет!!! 2/ мазохистичния последен куплет!!! Поздрав от мен
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    Ритмичен и изпълнен с чувство стих.
    Чувствай и бъди Любов,Радост!
    Привет!
  • luda_macka1 (Радосвета Петрова)
    luda_macka1 (Радосвета Петрова)
    Сърдечно ви благодаря!
    Любовта изгрява със зората на нашия живот и угасва мълчаливо с последния ни залез. Боли от любов, но това е най - сладката и дори най - жадуваната болка от всички нас. Болката, която чувстваме с всеки удар на сърцето. Тя е истинското доказателство за нашето съществуване.
    Докато чувстваме, ние сме пълноценни и одухотворени...
    Поздрави на всички!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0