2 мая 2012 г., 23:49

Болка от любов

1.7K 0 8

Болка от любов

 

На призрачни прашинки се разпръсква

любов, стопена във нощта,

сълзите ми умират и възкръсват -   

в гърдите ми пулсира тишина...

 

Живях ли те, или сънувах

със теб по хълмове цветя,

за твоите ръце жадувах,

обречена по пътя на света...

 

Светът бе радост, дива болка -   

копнежи, сълзи и цигарен дим,

светът бе смях, а мъка колко

попили са и нашите души...

 

Ще се завърнеш ли с треперещ поглед?

С ръцете, молещи любов?

Сърцето ти ще пазя зорко

от залеза - безличен и суров...

 

Гръдта на болка ще подложа,

косите ще отрежа и дори

и младостта си в гроба ще положа,

ала щастлив след мене остани...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и младостта си в гроба ще положа

    Аз пък нямам нищо против "мазохистичния" финал. Придава различно звучене на цялото стихотворение.
  • oksimoron, благодаря!
    Ilis (Алина Стоянова) радвам се, че ти харесва.
    rimpo (Наско Енев - РИМПО), така и не намерих с какво да заменя спънката в третия куплет... А относно последния куплет, трябваше да звучи всеотдайно, не чак толкова мазохистично. :D Благодаря за коментара!
  • Като цяло ми хареса С изключение на две неща: 1/ започва добре в началото и се лее ритъм, който обаче се препъва в последното изречение на третия куплет!!! 2/ мазохистичния последен куплет!!! Поздрав от мен
  • Ритмичен и изпълнен с чувство стих.
    Чувствай и бъди Любов,Радост!
    Привет!
  • Сърдечно ви благодаря!
    Любовта изгрява със зората на нашия живот и угасва мълчаливо с последния ни залез. Боли от любов, но това е най - сладката и дори най - жадуваната болка от всички нас. Болката, която чувстваме с всеки удар на сърцето. Тя е истинското доказателство за нашето съществуване.
    Докато чувстваме, ние сме пълноценни и одухотворени...
    Поздрави на всички!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....