2 мая 2012 г., 23:49

Болка от любов

1.7K 0 8

Болка от любов

 

На призрачни прашинки се разпръсква

любов, стопена във нощта,

сълзите ми умират и възкръсват -   

в гърдите ми пулсира тишина...

 

Живях ли те, или сънувах

със теб по хълмове цветя,

за твоите ръце жадувах,

обречена по пътя на света...

 

Светът бе радост, дива болка -   

копнежи, сълзи и цигарен дим,

светът бе смях, а мъка колко

попили са и нашите души...

 

Ще се завърнеш ли с треперещ поглед?

С ръцете, молещи любов?

Сърцето ти ще пазя зорко

от залеза - безличен и суров...

 

Гръдта на болка ще подложа,

косите ще отрежа и дори

и младостта си в гроба ще положа,

ала щастлив след мене остани...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и младостта си в гроба ще положа

    Аз пък нямам нищо против "мазохистичния" финал. Придава различно звучене на цялото стихотворение.
  • oksimoron, благодаря!
    Ilis (Алина Стоянова) радвам се, че ти харесва.
    rimpo (Наско Енев - РИМПО), така и не намерих с какво да заменя спънката в третия куплет... А относно последния куплет, трябваше да звучи всеотдайно, не чак толкова мазохистично. :D Благодаря за коментара!
  • Като цяло ми хареса С изключение на две неща: 1/ започва добре в началото и се лее ритъм, който обаче се препъва в последното изречение на третия куплет!!! 2/ мазохистичния последен куплет!!! Поздрав от мен
  • Ритмичен и изпълнен с чувство стих.
    Чувствай и бъди Любов,Радост!
    Привет!
  • Сърдечно ви благодаря!
    Любовта изгрява със зората на нашия живот и угасва мълчаливо с последния ни залез. Боли от любов, но това е най - сладката и дори най - жадуваната болка от всички нас. Болката, която чувстваме с всеки удар на сърцето. Тя е истинското доказателство за нашето съществуване.
    Докато чувстваме, ние сме пълноценни и одухотворени...
    Поздрави на всички!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...