luda_macka1 (Радосвета Петрова) luda_macka1 (Радосвета Петрова)
5 148
May 2, 2012, 11:49 PM

Болка от любов

  Poetry » Love
1.7K 0 8

Болка от любов

 

На призрачни прашинки се разпръсква

любов, стопена във нощта,

сълзите ми умират и възкръсват -   

в гърдите ми пулсира тишина...

 

Живях ли те, или сънувах

със теб по хълмове цветя,

за твоите ръце жадувах,

обречена по пътя на света...

 

Светът бе радост, дива болка -   

копнежи, сълзи и цигарен дим,

светът бе смях, а мъка колко

попили са и нашите души...

 

Ще се завърнеш ли с треперещ поглед?

С ръцете, молещи любов?

Сърцето ти ще пазя зорко

от залеза - безличен и суров...

 

Гръдта на болка ще подложа,

косите ще отрежа и дори

и младостта си в гроба ще положа,

ала щастлив след мене остани...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • BuRn_AliVe (Александър)
    BuRn_AliVe (Александър)
    и младостта си в гроба ще положа

    Аз пък нямам нищо против "мазохистичния" финал. Придава различно звучене на цялото стихотворение.
  • luda_macka1 (Радосвета Петрова)
    luda_macka1 (Радосвета Петрова)
    oksimoron, благодаря!
    Ilis (Алина Стоянова) радвам се, че ти харесва.
    rimpo (Наско Енев - РИМПО), така и не намерих с какво да заменя спънката в третия куплет... А относно последния куплет, трябваше да звучи всеотдайно, не чак толкова мазохистично. :D Благодаря за коментара!
  • rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    Като цяло ми хареса С изключение на две неща: 1/ започва добре в началото и се лее ритъм, който обаче се препъва в последното изречение на третия куплет!!! 2/ мазохистичния последен куплет!!! Поздрав от мен
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    Ритмичен и изпълнен с чувство стих.
    Чувствай и бъди Любов,Радост!
    Привет!
  • luda_macka1 (Радосвета Петрова)
    luda_macka1 (Радосвета Петрова)
    Сърдечно ви благодаря!
    Любовта изгрява със зората на нашия живот и угасва мълчаливо с последния ни залез. Боли от любов, но това е най - сладката и дори най - жадуваната болка от всички нас. Болката, която чувстваме с всеки удар на сърцето. Тя е истинското доказателство за нашето съществуване.
    Докато чувстваме, ние сме пълноценни и одухотворени...
    Поздрави на всички!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0