2.05.2012 г., 23:49

Болка от любов

1.7K 0 8

Болка от любов

 

На призрачни прашинки се разпръсква

любов, стопена във нощта,

сълзите ми умират и възкръсват -   

в гърдите ми пулсира тишина...

 

Живях ли те, или сънувах

със теб по хълмове цветя,

за твоите ръце жадувах,

обречена по пътя на света...

 

Светът бе радост, дива болка -   

копнежи, сълзи и цигарен дим,

светът бе смях, а мъка колко

попили са и нашите души...

 

Ще се завърнеш ли с треперещ поглед?

С ръцете, молещи любов?

Сърцето ти ще пазя зорко

от залеза - безличен и суров...

 

Гръдта на болка ще подложа,

косите ще отрежа и дори

и младостта си в гроба ще положа,

ала щастлив след мене остани...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и младостта си в гроба ще положа

    Аз пък нямам нищо против "мазохистичния" финал. Придава различно звучене на цялото стихотворение.
  • oksimoron, благодаря!
    Ilis (Алина Стоянова) радвам се, че ти харесва.
    rimpo (Наско Енев - РИМПО), така и не намерих с какво да заменя спънката в третия куплет... А относно последния куплет, трябваше да звучи всеотдайно, не чак толкова мазохистично. :D Благодаря за коментара!
  • Като цяло ми хареса С изключение на две неща: 1/ започва добре в началото и се лее ритъм, който обаче се препъва в последното изречение на третия куплет!!! 2/ мазохистичния последен куплет!!! Поздрав от мен
  • Ритмичен и изпълнен с чувство стих.
    Чувствай и бъди Любов,Радост!
    Привет!
  • Сърдечно ви благодаря!
    Любовта изгрява със зората на нашия живот и угасва мълчаливо с последния ни залез. Боли от любов, но това е най - сладката и дори най - жадуваната болка от всички нас. Болката, която чувстваме с всеки удар на сърцето. Тя е истинското доказателство за нашето съществуване.
    Докато чувстваме, ние сме пълноценни и одухотворени...
    Поздрави на всички!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...