laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
24 oct 2017, 15:57

Болката 

  Poesía » De amor
537 4 7

                                                   на Емо

 

Болката ми се сви. Не утихна.

Гледа ме зло изпод вежди.

Пáри ме, щом се усмихна,

крие се в бели  надежди.

 

Ляга смутена до мене.

Черна – дори във неделя.

Иска, уви, да  ми вземе

всичко. И хляб и постеля.

 

Трябва да бягам от нея.

Може би струва си риска.

Но свикнах така да живея.

С болката станахме близки.

 

Странно, нали? Непривично?

Даже боли като пиша...

С болка сега те обичам.

В болката жив си... и дишаш.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??