laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
24.10.2017 г., 15:57 ч.

Болката 

  Поезия » Любовна
536 4 7

                                                   на Емо

 

Болката ми се сви. Не утихна.

Гледа ме зло изпод вежди.

Пáри ме, щом се усмихна,

крие се в бели  надежди.

 

Ляга смутена до мене.

Черна – дори във неделя.

Иска, уви, да  ми вземе

всичко. И хляб и постеля.

 

Трябва да бягам от нея.

Може би струва си риска.

Но свикнах така да живея.

С болката станахме близки.

 

Странно, нали? Непривично?

Даже боли като пиша...

С болка сега те обичам.

В болката жив си... и дишаш.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??