Болката
на Емо
Болката ми се сви. Не утихна.
Гледа ме зло изпод вежди.
Пáри ме, щом се усмихна,
крие се в бели надежди.
Ляга смутена до мене.
Черна – дори във неделя.
Иска, уви, да ми вземе
всичко. И хляб и постеля.
Трябва да бягам от нея.
Може би струва си риска.
Но свикнах така да живея.
С болката станахме близки.
Странно, нали? Непривично?
Даже боли като пиша...
С болка сега те обичам.
В болката жив си... и дишаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
