на Емо
Болката ми се сви. Не утихна.
Гледа ме зло изпод вежди.
Пáри ме, щом се усмихна,
крие се в бели надежди.
Ляга смутена до мене.
Черна – дори във неделя.
Иска, уви, да ми вземе
всичко. И хляб и постеля.
Трябва да бягам от нея.
Може би струва си риска.
Но свикнах така да живея.
С болката станахме близки.
Странно, нали? Непривично?
Даже боли като пиша...
С болка сега те обичам.
В болката жив си... и дишаш.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
