18 sept 2008, 8:43

Болката ме засипва

611 0 2
 

Болката ме засипва,

стеле се върху мен,

душаат ми ме подритва,

окована е в плен...

Не мога да се събудя

от този реален кошмар,

сърцето си ще запаля,

нека стане на прах...
Пристрастена към плачът,

не мога аз да се спра,

а очите ми влачат

непрогледна мъгла...

Сълзи поражда душата,

уморена да страда,

и няма Рай на Земята,

няма пощада!

Така ще ходя и стена,

но нищо не искам,

няма да спра да се боря,

за утре започвам да мисля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...