18 sept 2008, 8:43

Болката ме засипва

606 0 2
 

Болката ме засипва,

стеле се върху мен,

душаат ми ме подритва,

окована е в плен...

Не мога да се събудя

от този реален кошмар,

сърцето си ще запаля,

нека стане на прах...
Пристрастена към плачът,

не мога аз да се спра,

а очите ми влачат

непрогледна мъгла...

Сълзи поражда душата,

уморена да страда,

и няма Рай на Земята,

няма пощада!

Така ще ходя и стена,

но нищо не искам,

няма да спра да се боря,

за утре започвам да мисля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...