Болката ме засипва
Болката ме засипва,
стеле се върху мен,
душаат ми ме подритва,
окована е в плен...
Не мога да се събудя
от този реален кошмар,
сърцето си ще запаля,
нека стане на прах...
Пристрастена към плачът,
не мога аз да се спра,
а очите ми влачат
непрогледна мъгла...
Сълзи поражда душата,
уморена да страда,
и няма Рай на Земята,
няма пощада!
Така ще ходя и стена,
но нищо не искам,
няма да спра да се боря,
за утре започвам да мисля...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
Аз ти го казвам!
