18.09.2008 г., 8:43

Болката ме засипва

608 0 2
 

Болката ме засипва,

стеле се върху мен,

душаат ми ме подритва,

окована е в плен...

Не мога да се събудя

от този реален кошмар,

сърцето си ще запаля,

нека стане на прах...
Пристрастена към плачът,

не мога аз да се спра,

а очите ми влачат

непрогледна мъгла...

Сълзи поражда душата,

уморена да страда,

и няма Рай на Земята,

няма пощада!

Така ще ходя и стена,

но нищо не искам,

няма да спра да се боря,

за утре започвам да мисля...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...