Болката ме засипва,
стеле се върху мен,
душаат ми ме подритва,
окована е в плен...
Не мога да се събудя
от този реален кошмар,
сърцето си ще запаля,
нека стане на прах...
Пристрастена към плачът,
не мога аз да се спра,
а очите ми влачат
непрогледна мъгла...
Сълзи поражда душата,
уморена да страда,
и няма Рай на Земята,
няма пощада!
Така ще ходя и стена,
но нищо не искам,
няма да спра да се боря,
за утре започвам да мисля...
© Ивона Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Аз ти го казвам!