Болката ме засипва,
стеле се върху мен,
душаат ми ме подритва,
окована е в плен...
Не мога да се събудя
от този реален кошмар,
сърцето си ще запаля,
нека стане на прах...
Пристрастена към плачът,
не мога аз да се спра,
а очите ми влачат
непрогледна мъгла...
Сълзи поражда душата,
уморена да страда,
и няма Рай на Земята,
няма пощада!
Така ще ходя и стена,
но нищо не искам,
няма да спра да се боря,
за утре започвам да мисля...
© Ивона Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Аз ти го казвам!