18 сент. 2008 г., 08:43

Болката ме засипва

605 0 2
 

Болката ме засипва,

стеле се върху мен,

душаат ми ме подритва,

окована е в плен...

Не мога да се събудя

от този реален кошмар,

сърцето си ще запаля,

нека стане на прах...
Пристрастена към плачът,

не мога аз да се спра,

а очите ми влачат

непрогледна мъгла...

Сълзи поражда душата,

уморена да страда,

и няма Рай на Земята,

няма пощада!

Така ще ходя и стена,

но нищо не искам,

няма да спра да се боря,

за утре започвам да мисля...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...