31 ago 2025, 11:27

Болки

  Poesía
173 2 2

Почва тук и там да ме боли
и по-бавничко да ходя,
но животът е това, нали,
няма как да споря.

И така полека-лека
се разхождам и мечтая,
може ли и стар човека
да е здрав докрая.

Болката е хубав знак -
жив си, тъй е отредено
и да се оплаквам пак,
нищо не е променено

Няма как да не боли,
толкова години нося,
но за идващите дни
още ще изпрося.

Затова си мисля вече -
никак не е жално,
пак върви, човече,
да боли си е нормално.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Петева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...