Почва тук и там да ме боли
и по-бавничко да ходя,
но животът е това, нали,
няма как да споря.
И така полека-лека
се разхождам и мечтая,
може ли и стар човека
да е здрав докрая.
Болката е хубав знак -
жив си, тъй е отредено
и да се оплаквам пак,
нищо не е променено
Няма как да не боли,
толкова години нося,
но за идващите дни
още ще изпрося.
Затова си мисля вече -
никак не е жално,
пак върви, човече,
да боли си е нормално.
© Весела Петева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
