15 nov 2008, 19:54

Болни мисли 

  Poesía » Filosófica
600 0 0
Спъват ме и падам.
Тъчпат ме, но продължавам.
Усещам как разсъдъка си губя...
Господи, дано от кошмара да се събудя!
Сама създадох този грешен свят,
на страсти ниски и грехове богат.
Ако можех спомените да изтрия...
Каква страхливка - искам да се скрия!
Пиеса без начало и край.
Няма антракт, няма живот, няма и рай!
Умопомрачена? Болна? Извратена?
Изстрадала? Човечна? Променена? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© В.К. Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??