Спъват ме и падам.
Тъчпат ме, но продължавам.
Усещам как разсъдъка си губя...
Господи, дано от кошмара да се събудя!
Сама създадох този грешен свят,
на страсти ниски и грехове богат.
Ако можех спомените да изтрия...
Каква страхливка - искам да се скрия!
Пиеса без начало и край.
Няма антракт, няма живот, няма и рай!
Умопомрачена? Болна? Извратена?
Изстрадала? Човечна? Променена?
Поетеса? Грешница?
Каква?
Уморена от живота, аз просто съм жена!