15.11.2008 г., 19:54

Болни мисли

739 0 0
Спъват ме и падам.
Тъчпат ме, но продължавам.
Усещам как разсъдъка си губя...
Господи, дано от кошмара да се събудя!
Сама създадох този грешен свят,
на страсти ниски и грехове богат.
Ако можех спомените да изтрия...
Каква страхливка - искам да се скрия!
Пиеса без начало и край.
Няма антракт, няма живот, няма и рай!
Умопомрачена? Болна? Извратена?
Изстрадала? Човечна? Променена?
Поетеса? Грешница?
Каква?
Уморена от живота, аз просто съм жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© В.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...