26 dic 2007, 19:01

Болнично

  Poesía » Otra
805 0 6

Номер шести -

единична стая.

Номер двайс'ти -

както искаш го приеми.

И нормална,

човешка заръка

образува ябълки,

подути от срам.

А бонбоните черно синеят,

не приличат дори на кафе.

Но празнично се приемат,

нищо, че смъртта те зове...

 

2002г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • атмосфера на мизерия, бих казала...
    и на нещо, на което съм била свидетел.

    но пък, наистина - странничко съм го изразила; не намирам за нужно да променям.
  • Интересно виждане, често погледнато точно с тези очи, но дали е съвсем така?...
    Не знам...
    Но те поздравявам за идеята и позицията!
  • Атмосфера на изживяно... Или поне на наблюдавано. Дано се лъжа.
  • Приземяващо към действителноста...
  • Ужассс! Хареса ми, въздействащо...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...