26 dic 2007, 19:01

Болнично

  Poesía » Otra
803 0 6

Номер шести -

единична стая.

Номер двайс'ти -

както искаш го приеми.

И нормална,

човешка заръка

образува ябълки,

подути от срам.

А бонбоните черно синеят,

не приличат дори на кафе.

Но празнично се приемат,

нищо, че смъртта те зове...

 

2002г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • атмосфера на мизерия, бих казала...
    и на нещо, на което съм била свидетел.

    но пък, наистина - странничко съм го изразила; не намирам за нужно да променям.
  • Интересно виждане, често погледнато точно с тези очи, но дали е съвсем така?...
    Не знам...
    Но те поздравявам за идеята и позицията!
  • Атмосфера на изживяно... Или поне на наблюдавано. Дано се лъжа.
  • Приземяващо към действителноста...
  • Ужассс! Хареса ми, въздействащо...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...