26 dic 2007, 19:01

Болнично

  Poesía » Otra
801 0 6

Номер шести -

единична стая.

Номер двайс'ти -

както искаш го приеми.

И нормална,

човешка заръка

образува ябълки,

подути от срам.

А бонбоните черно синеят,

не приличат дори на кафе.

Но празнично се приемат,

нищо, че смъртта те зове...

 

2002г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • атмосфера на мизерия, бих казала...
    и на нещо, на което съм била свидетел.

    но пък, наистина - странничко съм го изразила; не намирам за нужно да променям.
  • Интересно виждане, често погледнато точно с тези очи, но дали е съвсем така?...
    Не знам...
    Но те поздравявам за идеята и позицията!
  • Атмосфера на изживяно... Или поне на наблюдавано. Дано се лъжа.
  • Приземяващо към действителноста...
  • Ужассс! Хареса ми, въздействащо...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...