Dec 26, 2007, 7:01 PM

Болнично

  Poetry » Other
798 0 6

Номер шести -

единична стая.

Номер двайс'ти -

както искаш го приеми.

И нормална,

човешка заръка

образува ябълки,

подути от срам.

А бонбоните черно синеят,

не приличат дори на кафе.

Но празнично се приемат,

нищо, че смъртта те зове...

 

2002г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • атмосфера на мизерия, бих казала...
    и на нещо, на което съм била свидетел.

    но пък, наистина - странничко съм го изразила; не намирам за нужно да променям.
  • Интересно виждане, често погледнато точно с тези очи, но дали е съвсем така?...
    Не знам...
    Но те поздравявам за идеята и позицията!
  • Атмосфера на изживяно... Или поне на наблюдавано. Дано се лъжа.
  • Приземяващо към действителноста...
  • Ужассс! Хареса ми, въздействащо...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...