Dec 26, 2007, 7:01 PM

Болнично

  Poetry » Other
796 0 6

Номер шести -

единична стая.

Номер двайс'ти -

както искаш го приеми.

И нормална,

човешка заръка

образува ябълки,

подути от срам.

А бонбоните черно синеят,

не приличат дори на кафе.

Но празнично се приемат,

нищо, че смъртта те зове...

 

2002г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • атмосфера на мизерия, бих казала...
    и на нещо, на което съм била свидетел.

    но пък, наистина - странничко съм го изразила; не намирам за нужно да променям.
  • Интересно виждане, често погледнато точно с тези очи, но дали е съвсем така?...
    Не знам...
    Но те поздравявам за идеята и позицията!
  • Атмосфера на изживяно... Или поне на наблюдавано. Дано се лъжа.
  • Приземяващо към действителноста...
  • Ужассс! Хареса ми, въздействащо...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...