И все по-често слънцето мълчи
в небето, остаряло помежду ни,
а облаче с разнежени очи
измисля захаросаните думи.
Дърветата танцуват две по две
и бързата рекичка им подвиква.
Кълве трошици тихото врабче.
Признанията дращят под езика.
Кокичета в душицата тежат
на пролетни напъпили пиянства.
Зелено в неотъпкания път
е болното от лудост постоянство. ...