7 dic 2008, 18:27

Бор и Ела

1.1K 0 4
Бор и Ела

Пея песен за една любов тревожна,
за две обречени сърца,
с обич силна, ала невъзможна,
която ще гори и след смъртта.

Светът обаче любовта им не прощавал,
направил всичко да ги раздели,
но силната любов успяла,
завинаги в сърцата да гори.

Отричана, отхвърляна и сложна,
но вечно жива в душите и сърцата,
които уморени от любовта си невъзможна,
мъртви паднали в гората...

------------------------------------------

Но после те се преродили,
да споделят неизживяната любов,
израснала ела красива,
а до нея строен бор.

Той я пазел и закрилял,
но не можел нищо да й продума,
тя клоните си в него беше впила,
да го гали и целува...

Така един до друг растяли,
щастливи, заедно, в една съдба...
смъртта понякога не е раздяла,
а шанс да съществува любовта...

31.08.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...