7 dic 2008, 18:27

Бор и Ела

1.1K 0 4
Бор и Ела

Пея песен за една любов тревожна,
за две обречени сърца,
с обич силна, ала невъзможна,
която ще гори и след смъртта.

Светът обаче любовта им не прощавал,
направил всичко да ги раздели,
но силната любов успяла,
завинаги в сърцата да гори.

Отричана, отхвърляна и сложна,
но вечно жива в душите и сърцата,
които уморени от любовта си невъзможна,
мъртви паднали в гората...

------------------------------------------

Но после те се преродили,
да споделят неизживяната любов,
израснала ела красива,
а до нея строен бор.

Той я пазел и закрилял,
но не можел нищо да й продума,
тя клоните си в него беше впила,
да го гали и целува...

Така един до друг растяли,
щастливи, заедно, в една съдба...
смъртта понякога не е раздяла,
а шанс да съществува любовта...

31.08.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...