7 дек. 2008 г., 18:27

Бор и Ела

1.1K 0 4
Бор и Ела

Пея песен за една любов тревожна,
за две обречени сърца,
с обич силна, ала невъзможна,
която ще гори и след смъртта.

Светът обаче любовта им не прощавал,
направил всичко да ги раздели,
но силната любов успяла,
завинаги в сърцата да гори.

Отричана, отхвърляна и сложна,
но вечно жива в душите и сърцата,
които уморени от любовта си невъзможна,
мъртви паднали в гората...

------------------------------------------

Но после те се преродили,
да споделят неизживяната любов,
израснала ела красива,
а до нея строен бор.

Той я пазел и закрилял,
но не можел нищо да й продума,
тя клоните си в него беше впила,
да го гали и целува...

Така един до друг растяли,
щастливи, заедно, в една съдба...
смъртта понякога не е раздяла,
а шанс да съществува любовта...

31.08.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...