Бор и Ела
Бор и Ела
Пея песен за една любов тревожна,
за две обречени сърца,
с обич силна, ала невъзможна,
която ще гори и след смъртта.
Светът обаче любовта им не прощавал,
направил всичко да ги раздели,
но силната любов успяла,
завинаги в сърцата да гори.
Отричана, отхвърляна и сложна,
но вечно жива в душите и сърцата,
които уморени от любовта си невъзможна,
мъртви паднали в гората...
------------------------------------------
Но после те се преродили,
да споделят неизживяната любов,
израснала ела красива,
а до нея строен бор.
Той я пазел и закрилял,
но не можел нищо да й продума,
тя клоните си в него беше впила,
да го гали и целува...
Така един до друг растяли,
щастливи, заедно, в една съдба...
смъртта понякога не е раздяла,
а шанс да съществува любовта...
31.08.2006
Пея песен за една любов тревожна,
за две обречени сърца,
с обич силна, ала невъзможна,
която ще гори и след смъртта.
Светът обаче любовта им не прощавал,
направил всичко да ги раздели,
но силната любов успяла,
завинаги в сърцата да гори.
Отричана, отхвърляна и сложна,
но вечно жива в душите и сърцата,
които уморени от любовта си невъзможна,
мъртви паднали в гората...
------------------------------------------
Но после те се преродили,
да споделят неизживяната любов,
израснала ела красива,
а до нея строен бор.
Той я пазел и закрилял,
но не можел нищо да й продума,
тя клоните си в него беше впила,
да го гали и целува...
Така един до друг растяли,
щастливи, заедно, в една съдба...
смъртта понякога не е раздяла,
а шанс да съществува любовта...
31.08.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
