7.12.2008 г., 18:27 ч.

Бор и Ела 

  Поезия » Любовна
966 0 4
Бор и Ела

Пея песен за една любов тревожна,
за две обречени сърца,
с обич силна, ала невъзможна,
която ще гори и след смъртта.

Светът обаче любовта им не прощавал,
направил всичко да ги раздели,
но силната любов успяла,
завинаги в сърцата да гори.

Отричана, отхвърляна и сложна,
но вечно жива в душите и сърцата,
които уморени от любовта си невъзможна,
мъртви паднали в гората...

------------------------------------------

Но после те се преродили,
да споделят неизживяната любов,
израснала ела красива,
а до нея строен бор.

Той я пазел и закрилял,
но не можел нищо да й продума,
тя клоните си в него беше впила,
да го гали и целува...

Така един до друг растяли,
щастливи, заедно, в една съдба...
смъртта понякога не е раздяла,
а шанс да съществува любовта...


31.08.2006

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??