13 mar 2013, 21:23

Борба

  Poesía
469 0 0

Будя се през нощите черни

потънал в страх от болка вечна. 

Моля се на господ, който не ми прощава,

че зло съм сторил  и всичко се връща.

 

С викове скромни и крясъци тъжни

минавам през пустия мрак,

вековни окови и белези неизбледнели остават запечатани,

без да възможност да се отърва от тях.

 

Сякаш съм в клетка с ръждясали решетки

с нищожен шанс да пробия път, но с опити 

жалки и безнадеждни ме спира стражът

готов да се бие с мене на "живот и смърт".

 

С мечти изгубени, неизбежни, 

със залък вдъхновение и чашка дух

се изправям с желание и нямам намерение

да бъда този, който ще падне пръв.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...