Будя се през нощите черни
потънал в страх от болка вечна.
Моля се на господ, който не ми прощава,
че зло съм сторил и всичко се връща.
С викове скромни и крясъци тъжни
минавам през пустия мрак,
вековни окови и белези неизбледнели остават запечатани,
без да възможност да се отърва от тях.
Сякаш съм в клетка с ръждясали решетки
с нищожен шанс да пробия път, но с опити
жалки и безнадеждни ме спира стражът
готов да се бие с мене на "живот и смърт". ...