Будя се през нощите черни

потънал в страх от болка вечна. 

Моля се на господ, който не ми прощава,

че зло съм сторил  и всичко се връща.

С викове скромни и крясъци тъжни

минавам през пустия мрак,

вековни окови и белези неизбледнели остават запечатани,

без да възможност да се отърва от тях.

Сякаш съм в клетка с ръждясали решетки

с нищожен шанс да пробия път, но с опити 

жалки и безнадеждни ме спира стражът

готов да се бие с мене на "живот и смърт".

С мечти изгубени, неизбежни, 

със залък вдъхновение и чашка дух

се изправям с желание и нямам намерение

да бъда този, който ще падне пръв.