20 jun 2020, 16:58  

Борба

762 0 0

В живота си се борим за всичко в що вярваме и с лек полъх 
на тънките ни, чупливи крила, политаме.
В живота си се страхуваме от хората и за хората, които обичаме.
Тънка е границата на страха от болка днес.
Да се бориш е все по-трудно, щом нямаш  подкрепа и топла ръка,
която да те води стремглаво и в рая, и до края без да те бута от ръба.
Ала гласът на сърцето все по-силен става, с всяка рана,
макар и сълзите в очите да се леят, да не спират. 
Живота продължава стремглаво и не спира само,
за да ти даде почивка за тяло и душа. 
Продължава да те притиска, лесно те сваля на колене, но и в миг струващ,
колкото вечността те издига отново на лесно чупливи крила.
Борбата не ще спре, нито сега, нито утре - тя е до края.
Без вина, без страх, стъпките ще са трудни, но нека бъде така.
Борбата ще продължава - за живот, за правда, за любов. 
Единствена само се губи мечтата за топла, вярна длан,
която да те води в рая и до края на ръба без да те бута.
Без да те наранява.
Такава е борбата и нека такава бъде съдбата.

16.11.2019г. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомира Тошева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...