Jun 20, 2020, 4:58 PM  

Борба

766 0 0

В живота си се борим за всичко в що вярваме и с лек полъх 
на тънките ни, чупливи крила, политаме.
В живота си се страхуваме от хората и за хората, които обичаме.
Тънка е границата на страха от болка днес.
Да се бориш е все по-трудно, щом нямаш  подкрепа и топла ръка,
която да те води стремглаво и в рая, и до края без да те бута от ръба.
Ала гласът на сърцето все по-силен става, с всяка рана,
макар и сълзите в очите да се леят, да не спират. 
Живота продължава стремглаво и не спира само,
за да ти даде почивка за тяло и душа. 
Продължава да те притиска, лесно те сваля на колене, но и в миг струващ,
колкото вечността те издига отново на лесно чупливи крила.
Борбата не ще спре, нито сега, нито утре - тя е до края.
Без вина, без страх, стъпките ще са трудни, но нека бъде така.
Борбата ще продължава - за живот, за правда, за любов. 
Единствена само се губи мечтата за топла, вярна длан,
която да те води в рая и до края на ръба без да те бута.
Без да те наранява.
Такава е борбата и нека такава бъде съдбата.

16.11.2019г. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветомира Тошева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...