В живота си се борим за всичко в що вярваме и с лек полъх 
на тънките ни, чупливи крила, политаме.
В живота си се страхуваме от хората и за хората, които обичаме.
Тънка е границата на страха от болка днес.
Да се бориш е все по-трудно, щом нямаш  подкрепа и топла ръка,
която да те води стремглаво и в рая, и до края без да те бута от ръба.
Ала гласът на сърцето все по-силен става, с всяка рана,
макар и сълзите в очите да се леят, да не спират. 
Живота продължава стремглаво и не спира само,
за да ти даде почивка за тяло и душа. 
Продължава да те притиска, лесно те сваля на колене, но и в миг струващ,
колкото вечността те издига отново на лесно чупливи крила.
Борбата не ще спре, нито сега, нито утре - тя е до края.
Без вина, без страх, стъпките ще са трудни, но нека бъде така.
Борбата ще продължава - за живот, за правда, за любов. 
Единствена само се губи мечтата за топла, вярна длан,
която да те води в рая и до края на ръба без да те бута.
Без да те наранява.
Такава е борбата и нека такава бъде съдбата.

16.11.2019г.