NadejdaTodorova (Надежда Тодорова - НадиКа)
29 89
16 mar 2021, 7:28

Борба 

  Poesía » Filosófica, Otra
1521 2 9

Във локвите се къпеха врабчета.

Жени простираха прането..

Оглеждайки се във прозорците измити

полека решеше си слънцето косите.

През сълзи аз обличам бялата си блузка,

че моят Санчо  Панса ме напуска:

омръзнало му да препускаме подир мечтите,

да страдаме от удари добре прикрити.

Ще тръгна аз напред и без да се оглеждам

и ще се боря докато тая надежда,

че има по света страна където

Ромео не напуска Жулиета,

че някъде е живо и момчето,

което пази свойта роза във сърцето,

че има красота и има истина

край нас, а не в романите измислени!

© Надежда Тодорова - НадиКа Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »

23 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??