Борба
Във локвите се къпеха врабчета.
Жени простираха прането..
Оглеждайки се във прозорците измити
полека решеше си слънцето косите.
През сълзи аз обличам бялата си блузка,
че моят Санчо Панса ме напуска:
омръзнало му да препускаме подир мечтите,
да страдаме от удари добре прикрити.
Ще тръгна аз напред и без да се оглеждам
и ще се боря докато тая надежда,
че има по света страна където
Ромео не напуска Жулиета,
че някъде е живо и момчето,
което пази свойта роза във сърцето,
че има красота и има истина
край нас, а не в романите измислени!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Тодорова - НадиКа Todos los derechos reservados
