Борба
Във локвите се къпеха врабчета.
Жени простираха прането..
Оглеждайки се във прозорците измити
полека решеше си слънцето косите.
През сълзи аз обличам бялата си блузка,
че моят Санчо Панса ме напуска:
омръзнало му да препускаме подир мечтите,
да страдаме от удари добре прикрити.
Ще тръгна аз напред и без да се оглеждам
и ще се боря докато тая надежда,
че има по света страна където
Ромео не напуска Жулиета,
че някъде е живо и момчето,
което пази свойта роза във сърцето,
че има красота и има истина
край нас, а не в романите измислени!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тодорова - НадиКа Все права защищены
