NadejdaTodorova (Надежда Тодорова - НадиКа)
26 86
16 мар. 2021 г., 07:28

Борба 

  Поэзия » Философская, Другая
1170 2 9

Във локвите се къпеха врабчета.

Жени простираха прането..

Оглеждайки се във прозорците измити

полека решеше си слънцето косите.

През сълзи аз обличам бялата си блузка,

че моят Санчо  Панса ме напуска:

омръзнало му да препускаме подир мечтите,

да страдаме от удари добре прикрити.

Ще тръгна аз напред и без да се оглеждам

и ще се боря докато тая надежда,

че има по света страна където

Ромео не напуска Жулиета,

че някъде е живо и момчето,

което пази свойта роза във сърцето,

че има красота и има истина

край нас, а не в романите измислени!

© Надежда Тодорова - НадиКа Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »

23 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??