10 sept 2007, 22:46

Боса дойде

  Poesía
822 0 14
Боса дойде
тази нежност...
и тихо прихлупи криле
върху мен...
И в нозете й рухна
студената крепост
на скованото мое сърце.
Чаках дълго под топлите облаци
полъх
и се взирах в небесната плът.
Не поисках, не питах, не молех,
не просех...
Чаках тук, на ръба
да умра.
А в очите на древни води се оглеждах
и попивах с гърдите си влагата.
Аз познах, че небето към мен я повежда
по тътнежа в недрата на вятъра.
И изникна от златната болка
на залеза,
през мъгливия страх на повЕя...
Като дива кобила, смирена от хана си,
тя дойде.

И от днес аз живея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...