Боса дойде
Боса дойде
тази нежност...
и тихо прихлупи криле
върху мен...
И в нозете й рухна
студената крепост
на скованото мое сърце.
Чаках дълго под топлите облаци
полъх
и се взирах в небесната плът.
Не поисках, не питах, не молех,
не просех...
Чаках тук, на ръба
да умра.
А в очите на древни води се оглеждах
и попивах с гърдите си влагата.
Аз познах, че небето към мен я повежда
по тътнежа в недрата на вятъра.
И изникна от златната болка
на залеза,
през мъгливия страх на повЕя...
Като дива кобила, смирена от хана си,
тя дойде.
И от днес аз живея.
тази нежност...
и тихо прихлупи криле
върху мен...
И в нозете й рухна
студената крепост
на скованото мое сърце.
Чаках дълго под топлите облаци
полъх
и се взирах в небесната плът.
Не поисках, не питах, не молех,
не просех...
Чаках тук, на ръба
да умра.
А в очите на древни води се оглеждах
и попивах с гърдите си влагата.
Аз познах, че небето към мен я повежда
по тътнежа в недрата на вятъра.
И изникна от златната болка
на залеза,
през мъгливия страх на повЕя...
Като дива кобила, смирена от хана си,
тя дойде.
И от днес аз живея.
© Катя All rights reserved.
