8 nov 2010, 11:34  

Босоного стихче

  Poesía » Otra
2.1K 0 31

 

 

Босоногото момиче,

с босоногото момче,

с капки дъжд в очите

мълнии тъкат.

Облаци им сплитат

плитки от мечти.

Боси, по небето,

стъпват по звезди.

 

Босоногото момиче,

със герданче от сълзи,

стъпва леко по следите

на един написан стих.

Нейното момче ги пише

във зелените треви.

Мокри от роса петички

палят есенни звезди.

 

Ех, че босонога вечер

в пазвите ги приюти.

 

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • вълшебно!
    ...
    с капки дъжд в очите

    мълнии тъкат.
  • Босоного пролетно ме докосна...
  • Eх, че хубав стих!Аплодисменти!
  • Аплодирам "босоногия" ти стих, Весела!
    Прекрасен е!
    А дори мъничко им завиждам...
  • campfire,
    Това което ми хареса в твоя коментар е, че директно си изразяваш мнението, за което те приветствам. Иначе стои въпроса дали то е правилно или не. Според мен не е.(лично и незангажиращо когото и да е мнение)
    1. Приемането на израза е много индивидуален и на него не се спирам.
    2. "Слаби рими"...: знаете много добре, че при този вид стихове римите не са задължителни, а и сама знаете много добре, че нерядко даже и красиви и отлично звучащи, рими могат да изпортят стиха, ако не са подходящи и логични. А който пък е фен на вътрешните рими да вземе и препрочете "Червените ескадрони".
    3. ...и ритъм" : Това пък откъде дойде? Както виждате "ямбът", не е нарушен в никой от редовете, а изговарът въобще не засича.
    4. Съгласен съм, че недогледани или недомислени повторения могат да обезличат стихотворението, но случая въобще не такъв.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...