8.11.2010 г., 11:34  

Босоного стихче

2.1K 0 31

 

 

Босоногото момиче,

с босоногото момче,

с капки дъжд в очите

мълнии тъкат.

Облаци им сплитат

плитки от мечти.

Боси, по небето,

стъпват по звезди.

 

Босоногото момиче,

със герданче от сълзи,

стъпва леко по следите

на един написан стих.

Нейното момче ги пише

във зелените треви.

Мокри от роса петички

палят есенни звезди.

 

Ех, че босонога вечер

в пазвите ги приюти.

 

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • вълшебно!
    ...
    с капки дъжд в очите

    мълнии тъкат.
  • Босоного пролетно ме докосна...
  • Eх, че хубав стих!Аплодисменти!
  • Аплодирам "босоногия" ти стих, Весела!
    Прекрасен е!
    А дори мъничко им завиждам...
  • campfire,
    Това което ми хареса в твоя коментар е, че директно си изразяваш мнението, за което те приветствам. Иначе стои въпроса дали то е правилно или не. Според мен не е.(лично и незангажиращо когото и да е мнение)
    1. Приемането на израза е много индивидуален и на него не се спирам.
    2. "Слаби рими"...: знаете много добре, че при този вид стихове римите не са задължителни, а и сама знаете много добре, че нерядко даже и красиви и отлично звучащи, рими могат да изпортят стиха, ако не са подходящи и логични. А който пък е фен на вътрешните рими да вземе и препрочете "Червените ескадрони".
    3. ...и ритъм" : Това пък откъде дойде? Както виждате "ямбът", не е нарушен в никой от редовете, а изговарът въобще не засича.
    4. Съгласен съм, че недогледани или недомислени повторения могат да обезличат стихотворението, но случая въобще не такъв.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...