Nov 8, 2010, 11:34 AM  

Босоного стихче

  Poetry » Other
2.1K 0 31

 

 

Босоногото момиче,

с босоногото момче,

с капки дъжд в очите

мълнии тъкат.

Облаци им сплитат

плитки от мечти.

Боси, по небето,

стъпват по звезди.

 

Босоногото момиче,

със герданче от сълзи,

стъпва леко по следите

на един написан стих.

Нейното момче ги пише

във зелените треви.

Мокри от роса петички

палят есенни звезди.

 

Ех, че босонога вечер

в пазвите ги приюти.

 

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • вълшебно!
    ...
    с капки дъжд в очите

    мълнии тъкат.
  • Босоного пролетно ме докосна...
  • Eх, че хубав стих!Аплодисменти!
  • Аплодирам "босоногия" ти стих, Весела!
    Прекрасен е!
    А дори мъничко им завиждам...
  • campfire,
    Това което ми хареса в твоя коментар е, че директно си изразяваш мнението, за което те приветствам. Иначе стои въпроса дали то е правилно или не. Според мен не е.(лично и незангажиращо когото и да е мнение)
    1. Приемането на израза е много индивидуален и на него не се спирам.
    2. "Слаби рими"...: знаете много добре, че при този вид стихове римите не са задължителни, а и сама знаете много добре, че нерядко даже и красиви и отлично звучащи, рими могат да изпортят стиха, ако не са подходящи и логични. А който пък е фен на вътрешните рими да вземе и препрочете "Червените ескадрони".
    3. ...и ритъм" : Това пък откъде дойде? Както виждате "ямбът", не е нарушен в никой от редовете, а изговарът въобще не засича.
    4. Съгласен съм, че недогледани или недомислени повторения могат да обезличат стихотворението, но случая въобще не такъв.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...