2 ago 2011, 21:23

Брат на ветровете (или думи на вятъра)

  Poesía
1.1K 0 10

Да бях попаднал във метох -

евнух смирен с наведена глава,

че музи тук са "Ах" и "Ох",

и смисълът – кастриран от слова.


Да бях се случил във бардак

със нов фенер и стари "дами",

където всеки е юнак

и плътта не предвещава драми.


Да бях, но ето, че съм тук.

Гласа си - част от мен - раздавам.

И пиша думи - свит юмрук,

в лице, а не във гръб нападам.


Осъмвам все като бодил.

Не искам да съм жълто цвете.

Криле у словото открил,

сега съм брат на ветровете...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво !Като вятъра сме непостоянни !
  • Винаги разпознаваем, винаги ръбест....Много ти прилича това "брат на ветровете". Поздрав, Митко!Браво за позицията и стихото...
  • Димитър Подвързачов казва: „Езикът е красив и буен млад жребец. Няма да отидеш далеко с него, ако не умееш да яздиш добре. Дори нещо повече: ще те хвърли от гърба си и ще те стъпче.“

    Освобождава и приковава!
  • Искреност, чувство което е в рядкост! Поздравления за стиха!!!
  • Хубав и искрен стих!
    Поздравления, Мите!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...