Брат на ветровете (или думи на вятъра)
Да бях попаднал във метох -
евнух смирен с наведена глава,
че музи тук са "Ах" и "Ох",
и смисълът – кастриран от слова.
Да бях се случил във бардак
със нов фенер и стари "дами",
където всеки е юнак
и плътта не предвещава драми.
Да бях, но ето, че съм тук.
Гласа си - част от мен - раздавам.
И пиша думи - свит юмрук,
в лице, а не във гръб нападам.
Осъмвам все като бодил.
Не искам да съм жълто цвете.
Криле у словото открил,
сега съм брат на ветровете...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
Много ти прилича това "брат на ветровете". Поздрав, Митко!Браво за позицията и стихото...
