Aug 2, 2011, 9:23 PM

Брат на ветровете (или думи на вятъра)

  Poetry
1.1K 0 10

Да бях попаднал във метох -

евнух смирен с наведена глава,

че музи тук са "Ах" и "Ох",

и смисълът – кастриран от слова.


Да бях се случил във бардак

със нов фенер и стари "дами",

където всеки е юнак

и плътта не предвещава драми.


Да бях, но ето, че съм тук.

Гласа си - част от мен - раздавам.

И пиша думи - свит юмрук,

в лице, а не във гръб нападам.


Осъмвам все като бодил.

Не искам да съм жълто цвете.

Криле у словото открил,

сега съм брат на ветровете...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво !Като вятъра сме непостоянни !
  • Винаги разпознаваем, винаги ръбест....Много ти прилича това "брат на ветровете". Поздрав, Митко!Браво за позицията и стихото...
  • Димитър Подвързачов казва: „Езикът е красив и буен млад жребец. Няма да отидеш далеко с него, ако не умееш да яздиш добре. Дори нещо повече: ще те хвърли от гърба си и ще те стъпче.“

    Освобождава и приковава!
  • Искреност, чувство което е в рядкост! Поздравления за стиха!!!
  • Хубав и искрен стих!
    Поздравления, Мите!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...