Брат на ветровете (или думи на вятъра)
Да бях попаднал във метох -
евнух смирен с наведена глава,
че музи тук са "Ах" и "Ох",
и смисълът – кастриран от слова.
Да бях се случил във бардак
със нов фенер и стари "дами",
където всеки е юнак
и плътта не предвещава драми.
Да бях, но ето, че съм тук.
Гласа си - част от мен - раздавам.
И пиша думи - свит юмрук,
в лице, а не във гръб нападам.
Осъмвам все като бодил.
Не искам да съм жълто цвете.
Криле у словото открил,
сега съм брат на ветровете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Много ти прилича това "брат на ветровете". Поздрав, Митко!Браво за позицията и стихото...
