Братчетата на Гаврош
На фона на лъскави сгради,
суета, и небивал разкош -
бродят пак - и бездомни, и гладни,
братчетата на Гаврош.
Както някога, много отдавна,
Христо Смирненски бе ги възпял -
пред витрините трупат се жадно.
Но... не будят в душите ни жал.
Ние бързаме, глухи и слепи,
тъй заети със свойте дела,
към уюта домашен, където
чакат собствените ни деца.
Те остават навън. Под звездите.
По площади и подлези спят.
Те за мама изобщо не питат.
Техен дом е широкият свят.
Но по Коледа, и по Великден,
може би не от жал, а от срам -
към Приютите тръгваме ние.
С гузни съвести крачим натам.
И развързваме щедро кесии
за подаръци, и шоколад.
Сякаш свойте ръце да измием -
като оня библейски Пилат...
На фона на лъскави сгради,
суета, и небивал разкош -
те са тук! И бездомни! И гладни!
Братчетата на Гаврош.
© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Истински силен стих!Действителност...за жалост!
-
За братчетата на Гаврош няма живот. По гарите спят, без дом и обяд, а на празниците получават от скъперници дребни пари-да измият гузни глави! Харесах!
-
Не тъжно, болезнено и жестоко, но такава е нашата действителност.
Богатите са много по-малко от бедните и те ако не отделят за тези нещастни деца, всичко е обречено, но стихотворението ти е на ниво. Много истинско и докосва дълбоко!
Поздравление за прекрасната творба и приятно прекарване на празниците! -
Както винаги засягаш болящи проблеми и го правиш по възможно най–талантливия начин!
-
Тъжно, но абсолютно вярно, Гълъбина!Нака е за жалост!
Приеми моите поздравления за силното стихо!Оценявам го! -
Много тъжна действителност!
-
Споделям посланието! Поздравления за достойната позиция!
-
Да тук са, но къде сме ние...
-
Поздравления, Гълъбина! Силно, много!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
