3.04.2015 г., 16:08 ч.

Братчетата на Гаврош 

  Поезия
4044 0 9

На фона на лъскави сгради,
суета, и небивал разкош -
бродят пак - и бездомни, и гладни,
братчетата на Гаврош.


Както някога, много отдавна,
Христо Смирненски бе ги възпял -
пред витрините трупат се жадно.
Но... не будят в душите ни жал.

 

Ние бързаме, глухи и слепи,
тъй заети със свойте дела,
към уюта домашен, където
чакат собствените ни деца.

 

Те остават навън. Под звездите.
По площади и подлези спят.
Те за мама изобщо не питат.
Техен дом е широкият свят.

 

Но по Коледа, и по Великден,
може би не от жал, а от срам -
към Приютите тръгваме ние.
С гузни съвести крачим натам.

 

И развързваме щедро кесии
за подаръци, и шоколад.
Сякаш свойте ръце да измием -
като оня библейски Пилат...

 

На фона на лъскави сгради,
суета, и небивал разкош -
те са тук! И бездомни! И гладни!
Братчетата на Гаврош.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истински силен стих!Действителност...за жалост!
  • За братчетата на Гаврош няма живот. По гарите спят, без дом и обяд, а на празниците получават от скъперници дребни пари-да измият гузни глави! Харесах!
  • Не тъжно, болезнено и жестоко, но такава е нашата действителност.
    Богатите са много по-малко от бедните и те ако не отделят за тези нещастни деца, всичко е обречено, но стихотворението ти е на ниво. Много истинско и докосва дълбоко!
    Поздравление за прекрасната творба и приятно прекарване на празниците!
  • Както винаги засягаш болящи проблеми и го правиш по възможно най–талантливия начин!
  • Тъжно, но абсолютно вярно, Гълъбина!Нака е за жалост!
    Приеми моите поздравления за силното стихо!Оценявам го!
  • Много тъжна действителност!
  • Споделям посланието! Поздравления за достойната позиция!
  • Да тук са, но къде сме ние...
  • Поздравления, Гълъбина! Силно, много!
Предложения
: ??:??