Братчетата на Гаврош
На фона на лъскави сгради,
суета, и небивал разкош -
бродят пак - и бездомни, и гладни,
братчетата на Гаврош.
Както някога, много отдавна,
Христо Смирненски бе ги възпял -
пред витрините трупат се жадно.
Но... не будят в душите ни жал.
Ние бързаме, глухи и слепи,
тъй заети със свойте дела,
към уюта домашен, където
чакат собствените ни деца.
Те остават навън. Под звездите.
По площади и подлези спят.
Те за мама изобщо не питат.
Техен дом е широкият свят.
Но по Коледа, и по Великден,
може би не от жал, а от срам -
към Приютите тръгваме ние.
С гузни съвести крачим натам.
И развързваме щедро кесии
за подаръци, и шоколад.
Сякаш свойте ръце да измием -
като оня библейски Пилат...
На фона на лъскави сгради,
суета, и небивал разкош -
те са тук! И бездомни! И гладни!
Братчетата на Гаврош.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
