БРАТЯ ПО ПЕРО
... когато си отида от света,
ще ме забрави цял полк от поети.
Пък аз обичах да си ги чета
и моята душа – от тях! – да свети.
Да им се нежа – тих като дете
из техните кълбенца светли рими.
И моята душа да ги чете! –
дори да са ми тъй необясними.
Макар да кацат на автопилот –
светулчици из летните дъбрави,
поетите са завистлив народ ...