Братя по перо
БРАТЯ ПО ПЕРО
... когато си отида от света,
ще ме забрави цял полк от поети.
Пък аз обичах да си ги чета
и моята душа – от тях! – да свети.
Да им се нежа – тих като дете
из техните кълбенца светли рими.
И моята душа да ги чете! –
дори да са ми тъй необясними.
Макар да кацат на автопилот –
светулчици из летните дъбрави,
поетите са завистлив народ
и няма цяр за черната им завист.
Загадъчни, сияйни, тъй добри,
те ми редиха низ от благи строфи.
И аз не се видях край тях с пари
в кохортата от бедни философи.
Понеже пях с volume-то на мах,
и пазих – чиста! – благата си мисъл,
живях между сълза и горък смях
във стихчетата, дето бях ги писал.
Ще им оставя пачето перо,
щом отлети душицата ми птича.
Дано поне ме помнят със добро
Поетите, които си обичам.
14 януарий 2023 г.
гр. Варна, 21, 25 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
