Брегът на Созопол*

Отдавна корабът ми плава

в живота – моят океан.

Не е загърнат той от слава,

но аз съм негов капитан.

Във дни прекрасни и без облак

водата е като тава.

Минавам всеки труден провлак

със най-прекрасните слова.

Попадал съм и в бури морски

под мълнии и гръм след гръм.

Но в мислите и с думи хорски

намирал съм и калдъръм.

Пристанището ми е вкъщи

и там е заливът ми тих.

Макар, че някой ми се мръщи

написвам и по някой стих.

В Созопол съм! С душа смирена

сънувам морски дълбини.

И само корабна сирена

чертае мойте съдбини.

И в лунни нощи аз сънувам

попътни морски ветрове.

На палубата пък бленувам

созополските брегове!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Стихотворението е наградено с втора награда

  на поетичния конкурс "Созопол - настояще и бъдеще" - 2021