18 февр. 2021 г., 23:09

Брегът на Созопол*

587 1 0

Отдавна корабът ми плава

в живота – моят океан.

Не е загърнат той от слава,

но аз съм негов капитан.

Във дни прекрасни и без облак

водата е като тава.

Минавам всеки труден провлак

със най-прекрасните слова.

 

Попадал съм и в бури морски

под мълнии и гръм след гръм.

Но в мислите и с думи хорски

намирал съм и калдъръм.

Пристанището ми е вкъщи

и там е заливът ми тих.

Макар, че някой ми се мръщи

написвам и по някой стих.

 

В Созопол съм! С душа смирена

сънувам морски дълбини.

И само корабна сирена

чертае мойте съдбини.

И в лунни нощи аз сънувам

попътни морски ветрове.

На палубата пък бленувам

созополските брегове!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

*Стихотворението е наградено с втора награда

  на поетичния конкурс "Созопол - настояще и бъдеще" - 2021

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...